3 Октомври 2025
Остров Табарка беше едно от онези места, за които човек не знае много, преди да започне да се интересува от района около Аликанте, а после разбира, че само на около час с кораб от града се намира едно малко островче с крепостни стени, тесни улички, рибарско пристанище, плажове, скалист бряг и невероятно прозрачна вода.
Официално Nueva Tabarca е единственият населен остров на Валенсианската общност, макар че всъщност става дума за малък архипелаг от основния остров и няколко по-малки островчета и скали около него. Основният остров е дълъг около 1800 метра и широк най-много около 400 метра, така че човек много бързо разбира, че тук няма нужда от автомобил, карта или някаква сложна програма – идваш, слизаш от кораба и тръгваш пеша.
Пътуването до острова
До Табарка пристигнахме с кораб от района на Аликанте, а самото пътуване е част от преживяването.
Постепенно брегът на континента остава назад, градът се отдалечава, а пред нас се появява ниският силует на острова, който от морето изглежда почти като голяма скала с няколко сгради върху нея.
Това е и първият момент, в който човек разбира колко малка е Табарка.
Няма високи сгради, няма планини, няма голям курортен комплекс – само нисък, равен остров, заобиколен от Средиземно море.
А когато корабът наближи пристанището, постепенно започват да се виждат и старите крепостни стени, които са едно от най-интересните неща на острова.
Островът на крепостта
Историята на Табарка е доста по-интересна, отколкото подсказват размерите ѝ.
В продължение на векове островът е имал стратегическо значение заради местоположението си в Средиземно море и е бил използван като убежище от берберски пирати. През XVIII век испанският крал Карл III решава да укрепи острова и да създаде постоянно селище, в което да бъдат заселени генуезки рибарски семейства, освободени от плен в Тунис. Именно от малкия тунизийски остров Tabarka идва и днешното име на испанския остров.
През 1770 г. на острова пристигат около 300 души от генуезки произход и започва изграждането на укрепеното селище, което виждаме и днес. Това не е просто случайно събрана група къщи – градчето е планирано като защитено селище със стени, порти и военни съоръжения.
И когато човек тръгне да обикаля острова, тази история се вижда буквално на всяка крачка.
Крепостните стени и портите
Една от първите ни разходки беше покрай крепостните стени, които обграждат историческата част на Табарка.
На места стените са доста масивни и груби, а на други се сливат почти незабележимо с естествения скалист бряг. Има няколко порти, през които се влиза в старото селище, а тесните проходи между тях и къщите веднага създават усещането, че това някога е било не просто рибарско село, а истинска малка крепост.
Селището и неговите укрепления са обявени за Историко-художествен комплекс и културно наследство, а днес това е едно от най-характерните места на острова.
Най-интересното е, че няма рязка граница между „историческия паметник“ и съвременния живот.
Къщите са си там, улиците са си там, хората живеят и работят в тях, ресторантите са между старите стени, а през някоя от портите можеш да излезеш направо към морето.
Тесните улици на Табарка
След като влязохме в укрепената част, започнахме просто да се разхождаме.
Улиците са тесни, къщите са ниски и светли, а между тях постоянно се появяват малки дворчета, сини врати, прозорци с решетки и характерни средиземноморски детайли.
Тук няма много архитектурни „шедьоври“, които трябва задължително да видиш и снимаш.
По-скоро цялото селище е една малка забележителност.
Разходката е кратка, но на почти всеки завой има нова гледка – към морето, към стените, към някоя от старите къщи или към малък площад.
И понеже островът е толкова малък, много бързо започваш да се ориентираш без никаква карта.
Църквата на острова
Сред ниските къщи се откроява и църквата „Свети Петър и Свети Павел“, построена като част от новото селище през XVIII век.
Тя е типична за времето и мястото – сравнително проста отвън, с каменна фасада и малка камбанария, но е важна част от историческата структура на острова.
Самото ѝ присъствие е още едно напомняне, че Табарка не е била замислена като временен рибарски лагер, а като постоянно селище със собствен живот.
Около нея и днес започват тесните улички на стария град, а морето никога не е далеч.
Морето около Табарка
Но колкото и интересна да е историята, трудно е да дойдеш на Табарка и да не обърнеш внимание на морето.
Водата около острова е изключително прозрачна, а скалистото дъно се вижда дори от брега.
Причината е не само чистотата на водата, но и добре запазените подводни екосистеми, особено ливадите от Posidonia oceanica – морско тревисто растение, което е изключително важно за средиземноморските крайбрежни екосистеми.
Именно заради богатството и състоянието на морската среда водите около Табарка са обявени през 1986 г. за първата морска резерва за риболовни цели в Испания.
Това обяснява и гледките от снимките ни – на места водата е толкова прозрачна, че човек вижда дъното почти като през стъкло.
Плажът и скалистият бряг
Табарка има и малък плаж, но островът е интересен най-вече заради разнообразния си бряг.
На едно място имаме пясък и спокойна плитка вода, малко по-нататък започват скалите, а около тях има малки естествени заливчета и места, от които човек може просто да слезе до водата.
През октомври островът беше много по-спокоен, отколкото вероятно изглежда през юли и август.
Имаше хора на плажа, но нямаше усещане за претъпкан летен курорт.
А водата изглеждаше достатъчно примамлива, за да не устоим и на няколко влизания в морето. 😄
Разходката около острова
Едно от най-хубавите неща на Табарка е, че можеш да обиколиш острова пеша.
След като разгледахме укрепеното селище, продължихме по брега и постепенно започнахме да виждаме друга страна на острова – по-дивата, скалистата и почти безлюдна.
Пътят минава покрай малки заливи, скали, ниска растителност и места, от които се открива морето във всички посоки.
На моменти е трудно да повярваш, че си само на няколко километра от испанския континент.
И точно тази комбинация ми хареса най-много – едната половина на преживяването е история и архитектура, а другата е просто море и природа.
Пристанището
Връщайки се към селището, отново стигнахме до пристанището.
То е малко и типично за рибарско селище – лодки, кейове, ниски сгради и разбира се, много море.
Оттук се вижда добре и самата структура на Табарка – малкото пристанище, укрепеният град зад него и откритото море пред него.
Това вероятно е и най-доброто място да си представим защо островът е бил толкова важен за хората, които са го заселили преди повече от два века.
За рибарите морето е било едновременно причина да бъдат тук и средство да живеят.
Малко средиземноморска кухня
След толкова ходене по острова дойде ред и на нещо далеч по-прозаично – да седнем да хапнем. 😄
Табарка е известна с рибата и морската си кухня, а традиционното ястие на острова е caldero de Tabarca – местно рибено ястие, което е сред нещата, които туристическата служба специално препоръчва да се опитат при посещение.
Нашите снимки, разбира се, са доста убедително доказателство, че не сме пропуснали тази част от посещението.
И честно казано, има нещо много приятно в това да седиш на остров насред Средиземно море, след като си обиколил крепостните стени и скалистия бряг, а пред теб да има просто хубава порция храна и студена напитка.
Това е една от онези части от пътуването, които никога няма да попаднат в туристическия справочник, но винаги остават в спомена.
Табарка под слънцето
Следобедът вече напредваше, но слънцето все още беше високо и островът изглеждаше съвсем различно от първите ни впечатления.
Синьото на морето, светлите фасади на къщите, зеленината около тях и жълтеникавите камъни на старите укрепления правеха пейзажа почти нереално средиземноморски.
И тогава всъщност разбрахме защо Табарка е толкова популярна еднодневна разходка от Аликанте.
Тук няма нужда да планираш десет забележителности.
Идваш за острова.
Разхождаш се, гледаш морето, разглеждаш старите стени, влизаш в някоя от тесните улички, сядаш да хапнеш, после пак излизаш край водата.
И денят просто минава.
Един малък остров с доста голяма история
Когато корабът дойде да ни вземе обратно, Табарка вече изглеждаше още по-малка от морето.
Отдалеч се виждаха ниските къщи, крепостните стени, пристанището и цялото островче, което постепенно започваше да се отдалечава.
И тогава човек осъзнава колко необичайна е историята на това място.
На остров с размери само около 30 хектара през XVIII век е построено укрепено селище, за да бъде дом на хора, които самите са били преселници и бивши пленници, дошли от далечната Туниска Табарка. Днес същото това място е едновременно исторически паметник, малко населено селище и защитена морска екосистема.
И всичко това е събрано на едно островче, което можеш да обходиш пеша за няколко часа.
Табарка – един ден, който си заслужава
Табарка се оказа точно от онези места, които са идеални за еднодневно пътуване.
Пътувахме с кораб, разгледахме старото укрепено селище, минахме през портите и покрай крепостните стени, разходихме се по тесните улици, видяхме църквата, обиколихме част от брега, гледахме невероятно прозрачната вода, поплувахме, хапнахме и, разбира се, направихме огромно количество снимки.
Но най-хубавото беше, че нищо не трябваше да бъде правено набързо.
Табарка е малка.
И точно това е част от нейния чар.
Можеш просто да вървиш.
Да спреш.
Да погледнеш морето.
Да седнеш да хапнеш.
После пак да продължиш.
И няколко часа по-късно да се качиш на кораба с усещането, че си бил на едно много специално място.
За нас Табарка остана като малкото островче край Аликанте, където историята, Средиземно море и един прекрасен слънчев октомврийски ден се оказаха събрани на едно място.
