3 Май 2026
След Сосусвлей продължихме на север към Уолфиш Бей, а по пътя има едно място, което трудно може да бъде пропуснато, дори да не си го планирал като специална дестинация – Солитар. На картата то изглежда почти като точка насред огромното нищо, но когато пристигнеш, разбираш защо това малко пустинно селище е станало толкова известно сред пътуващите през Намибия.
Солитар всъщност е точно това, което очакваш от подобно място – няколко сгради, бензиностанция, малък магазин, място за хапване и доста странна колекция от стари автомобили и различни предмети, разпръснати из пространството около тях. Всичко е заобиколено от сухата пустиня и ниските планини, а усещането е такова, сякаш някой е решил да създаде малък оазис за пътешественици точно там, където иначе няма почти нищо.
Moose McGregor’s Desert Bakery
Една от причините Солитар да е толкова известен е Moose McGregor’s Desert Bakery, която се е превърнала почти в задължителна спирка за хората, пътуващи между Сосусвлей и Уолфиш Бей.
Тук човек може да спре за нещо сладко, кафе или просто за кратка почивка, но самото място е по-интересно от това, което предлага менюто. Стените са покрити с табели и различни сувенири, а около сградата има какви ли не предмети, които изглеждат така, сякаш са били събирани през годините. Твърди се, че тук е най-добрия ябълков пай на света, който ние съвсем естествено не пропуснахме да опитаме.
Ние, разбира се, не пропуснахме възможността да разгледаме всичко наоколо и да направим необходимото количество снимки, защото в Солитар почти няма нещо, което да изглежда съвсем обикновено.
Особено забавна е колекцията от стари автомобили, оставени край пътя и превърнали се постепенно в част от пейзажа. Ръждясалите купета, старите машини, гуми и различни машинарии изглеждат така, сякаш пустинята бавно ги поглъща, а наоколо вече са израснали сукуленти и други пустинни растения.
Това е един от онези случаи, в които не знаеш кое е по-интересно – самата пустиня или начинът, по който хората са успели да се впишат в нея.
Малко пустинно селище
Разходихме се из Солитар и постепенно започнахме да разбираме, че тук няма много какво да се „разглежда“ в традиционния туристически смисъл на думата, но пък има страшно много какво да се гледа.
Малки къщи с ламаринени и сламени покриви, стари инструменти, велосипеди, трактори, сукуленти и други пустинни растения, дървета, които дават малко сянка, и навсякъде около тях – пустинята.
На места всичко изглежда почти като декор от стар филм, но точно това му е чарът, защото Солитар не се опитва да бъде красив по някакъв подреден туристически начин. Той е малко странен, малко разхвърлян и много автентичен.
И някак си точно това му подхожда.
Живот сред пустинята
Най-интересната ни среща в Солитар обаче не беше с хората или старите автомобили, а с едни малки обитатели на района, които ни накараха да забравим за всичко останало.
В тревата край селището забелязахме няколко африкански земни катерици, по-точно капенски земни катерици, които се движеха около дупките си, ровеха в земята и от време на време се изправяха на задните си крака, за да огледат внимателно какво се случва наоколо.
Оказаха се много забавни за наблюдение, защото постоянно нещо правеха – една ровеше, друга стоеше изправена на пост, а трета изчезваше в тревата и след малко отново се появяваше на няколко метра от нас.
След огромните дюни на Сосусвлей и безкрайните пустинни пространства беше някак приятно да открием, че дори тук, насред тази привидно безжизнена земя, има толкова оживен малък свят.
Тези земни катерици са чудесно приспособени към сухия климат на Намибия и голяма част от живота им преминава в непосредствена близост до подземните убежища, в които могат да се скрият от силното слънце и от хищниците.
При нас се получи точно така – вместо да направим няколко снимки и да продължим, останахме да ги наблюдаваме и постепенно започнахме да снимаме почти всяко тяхно движение.
На някои от кадрите едно животинче стои изправено и оглежда хоризонта, докато на други две или три се занимават с нещо в тревата. В един момент вече имахме цяла серия снимки, които показват колко оживен може да бъде един на пръв поглед съвсем празен участък от пустинята.
И точно такива моменти правят подобните спирки интересни.
Малко зеленина насред нищото
Около сградите на Солитар има изненадващо много растения – агави, алое, сукуленти и други пустинни видове, които очевидно са намерили начин да оцелеят в този сух климат.
На фона на пустинята те изглеждат почти като малки градини, а някои от тях са достатъчно големи, за да превърнат пространството около сградите в нещо като миниатюрна ботаническа градина.
Това е и една от причините снимките от Солитар да изглеждат толкова различно от тези от Сосусвлей. Там доминират червените дюни и огромните открити пространства, докато тук имаме човешко присъствие, стари предмети, растения и животни, събрани на едно сравнително малко място.
Поредната спирка, която не беше просто спирка
Солитар беше замислен като кратка спирка по пътя ни към Уолфиш Бей, но отново се получи нещо типично за това пътуване – място, през което просто трябваше да преминем, се оказа достатъчно интересно, за да останем повече.
Може би защото след огромните пространства на Намиб е приятно от време на време да попаднеш на място, където има хора, къщи, кафе и дори малко сянка.
А може би заради самата атмосфера на Солитар – старите автомобили, пустинните растения, странните предмети около сградите и земните катерици, които си живеят своя живот само на няколко метра от всичко това.
Тук няма грандиозна забележителност и няма нужда от такава.
Солитар е едно от онези места, които остават в спомените именно защото са малки, странни и малко неочаквани.
След това отново се качихме в автомобила и продължихме на север, защото пред нас оставаше още доста път до Уолфиш Бей.
А пустинята, разбира се, продължаваше.
