5 – 6 Декември 2025
Клайпеда беше последната ни първата ни спирка в това литовско пътуване и вероятно най-различната от Вилнюс и Тракай. Ако Вилнюс ни показа историята на Литва през огромния си Стар град, църквите и дворците, а Тракай – средновековната страна на замъци и езера, Клайпеда ни посрещна като морски град, в който усещането за Балтийско море, пристанището и германското минало е много по-силно.
Клайпеда е единственото морско пристанище на Литва и градът има необичайна история – в продължение на векове е известен с германското си име Memel, а днес е важен порт и своеобразна врата към Балтийско море и към Куршската коса. Старият град е различен от останалите литовски градове и с характерните си fachwerk къщи, калдъръмени улици и множество малки скулптури.
Но преди да разгледаме самия град, имахме още едно място, което си заслужаваше да видим.
Куршската коса и Юодкранте
От Клайпеда преминахме към Куршската коса, тесния пясъчен полуостров, който разделя Куршския залив от Балтийско море и днес е една от най-интересните природни области на Литва.
Нашата спирка беше Юодкранте, малко курортно и рибарско селище, известно най-вече с намиращия се в гората Хълм на вещиците – Raganų Kalnas.
Още самата природа на мястото беше впечатляваща. През декември гората беше почти напълно оголена, подът беше покрит с паднали листа, а между дърветата постоянно се появяваха странни дървени фигури, които в този зимен ден изглеждаха дори малко зловещо.
Хълмът на вещиците
Хълмът на вещиците е една от най-необичайните забележителности на Куршската коса – пътека през гората, по която са разположени повече от 80 големи дървени скулптури, изработени от дъб и изобразяващи герои от литовския фолклор, приказки и езическата митология.
Историята на тази своеобразна галерия започва през 1979 г., когато в Юодкранте е организиран първият лагер на литовски дърворезбари и ковачи. В продължение на няколко години художници създават десетки фигури, вдъхновени от местните легенди – вещици, дяволи, митични същества и персонажи от народните приказки. По-късно експозицията е допълвана и част от старите скулптури са заменяни заради суровия влажен климат на Куршската коса.
Разходката между фигурите беше доста по-интересна, отколкото бихме очаквали от обикновена изложба на открито.
Пътеката се изкачва по залесената дюна и на всяка крачка се появява нов персонаж – някои изглеждат почти весели, други са доста страховити, а трети са толкова странни, че човек трудно може да разбере какво точно представляват, докато не прочете историята им.
Точно това е хубавото на мястото – не гледаш скулптури в парк, а вървиш през приказка, в която гората е част от самата изложба.
Хълмът е висок около 42 метра и е разположен върху характерна за Куршската коса параболична дюна. Самото място има много по-стара традиция – още преди създаването на скулптурния парк хълмът е бил свързан с празненствата около лятното слънцестоене и местните езически обичаи.
През декември, разбира се, нямаше нищо общо с летните празненства, но пък гората беше тиха и почти безлюдна и скулптурите изглеждаха още по-загадъчни.
Куршската лагуна
След гората стигнахме до водата.
Национален парк „Куршка коса“ е особено интересна именно заради това, че на едната страна е Балтийско море, а на другата – огромната Куршска лагуна, и в рамките на сравнително тесен полуостров човек постоянно усеща присъствието на водата.
В нашия зимен ден всичко беше доста сурово – сиво небе, почти безлюден бряг, ниска растителност и спокойна вода.
На снимките има няколко много хубави кадъра на лагуната и на малките лодки, които стоят край брега, а контрастът с ярките летни фотографии на Куршската коса, които обикновено се виждат в туристическите материали, е огромен.
Но точно този зимен вид на мястото ни хареса.
Нямаше плажна атмосфера, нямаше тълпи и нямаше усещане за курорт.
Имаше море, гора и вятър.
Обратно към Клайпеда
След Юодкранте се върнахме към Клайпеда, където градът вече започваше да се променя с настъпването на вечерта.
И тук контрастът беше много приятен – от тихата и почти дива природа на Куршската коса попаднахме обратно в градската среда, където светеха магазини, ресторанти и коледни украси.
Клайпеда е много различна от Вилнюс архитектурно. Центърът е по-нисък, по-спокоен и носи силно северноевропейско, почти германско усещане. Характерните fachwerk сгради – къщи с дървена конструкция и тухлени или измазани фасади – са един от отличителните белези на Стария град.
Река Дане и Meridianas
Едно от най-приятните места за разходка беше край река Дане, която преминава през самия център на Клайпеда.
Тук се намира и един от символите на града – ветроходният кораб Meridianas, закотвен край реката до Биржовия мост.
Meridianas е построен през 1948 г. в Турку, Финландия, и първоначално е използван като учебен кораб за морското училище в Клайпеда. През 1967 г. приключва учебната си служба, а по-късно е превърнат в ресторант и постепенно се превръща в един от символите на града. След реставрация корабът се връща на обичайното си място през 2013 г.
Вечерната гледка към него беше особено хубава – корабът е осветен, водата отразява светлините на сградите по двата бряга, а около реката има достатъчно движение, за да не се усеща като музейна зона.
Това е може би едно от местата, които най-добре обясняват характера на Клайпеда.
Тук градът и морето буквално се срещат в центъра му.
Театралният площад
След това стигнахме до Teatro aikštė – Театралния площад, едно от най-оживените пространства в Клайпеда.
Площадът има дълга история и днес е място за концерти, фестивали, пазари и различни градски събития. Именно тук се намира и скулптурата на Taravos Anikė – Анике от Тарава, героинята от известното стихотворение на родения в Клайпеда германски поет Симон Дах.
Но през нашето посещение най-силно впечатление правеше коледната украса.
Елхата, светлините и щандовете превръщаха иначе историческия площад в доста оживено празнично място. Коледната програма на Клайпеда за 2025 г. започва още на 29 ноември с официалното запалване на елхата именно на Театралния площад, така че ние попаднахме точно в разгара на празничния сезон.
Коледна Клайпеда
Вечерта градът беше съвсем различен от дневната Клайпеда.
Светлините по улиците, коледният пазар, украсените сгради и отраженията във водата създаваха доста приятна атмосфера.
Разхождахме се покрай Дане, връщахме се към центъра, спирахме на коледните щандове и просто се наслаждавахме на града.
Това е и едно от нещата, които ми харесаха в Клайпеда – няма усещането за огромна туристическа столица, в която човек постоянно се движи между групи туристи. Градът е достатъчно малък, за да го обходиш пеша, но достатъчно интересен, за да има какво да откриваш.
Старият град
През разходките ни из Стария град постоянно се появяваха малки детайли – стари фасади, тесни улици, дървени елементи, скулптури и малки площади.
Клайпеда има и цяла система от малки градски скулптури, разпръснати из центъра – някои са свързани с историята на града, други с морето, а трети са просто забавни. Сред тях има дракон, русалка, рибар, малко момиче, което изпраща целувка, и дори Magic Mouse, чийто нос хората търкат за късмет.
Не сме тръгнали специално да търсим всички тези скулптури, но постепенно започнахме да ги забелязваме и това направи разходката още по-интересна.
Два съвсем различни дни
Това, което най-много ми хареса в тези два дни, беше огромният контраст между двете части на преживяването.
През деня бяхме в гората на Куршската коса, вървяхме по пътека между вещици, дяволи и митични същества, гледахме лагуната и почти безлюдния зимен пейзаж на Юодкранте.
А няколко часа по-късно стояхме край Дане, гледахме осветения Meridianas и се разхождахме сред коледните светлини на Клайпеда.
Едното беше Литва на гората, пясъчните дюни и морето, а другото – Литва на пристанището, стария град и градския живот.
И точно това направи Клайпеда толкова интересна спирка.
Клайпеда – градът край морето
Клайпеда ни показа нещо съвсем различно. Тук историята е свързана не толкова с велики князе и средновековни замъци, колкото с морето, пристанището, търговията и германското минало на града.
А само на кратко разстояние от центъра започва Куршската коса – място, където градската среда изчезва и остава една от най-интересните природни области на Балтийско море.
Така за два дни получихме доста пълна картина – гора и море през деня, пристанище и коледни светлини вечер.
И може би точно затова Клайпеда ми остана като най-различното място от литовското ни пътуване.
Не е най-величественият град, който посетихме.
Не е и най-известният.
Но има собствен характер.
А когато вечер стоиш край Дане, гледаш Meridianas, старите къщи и отраженията на коледните светлини във водата, започваш да разбираш защо този град е толкова силно свързан с морето.
Клайпеда просто е град, който живее с морето.