5 Септември 2026
След Голуей отново поехме на север и този път маршрутът ни преведе през друга част на Конемара. Вече бяхме видели националния парк и Kylemore Abbey, но когато пътуваш през този край с кола, много бързо разбираш, че Конемара не свършва с няколко забележителности. Тук самият път е преживяване – планини, езера, реки, каменни огради и малки селища, между които пейзажът постоянно се променя.
Една от най-красивите части на маршрута беше около Leenane, малко селце в подножието на планините, разположено при източния край на Killary Harbour. Това е 16-километров ледников фиорд, който образува естествена граница между графствата Голуей и Майо и е единственият истински фиорд в Ирландия. От пътя водата се появява между планините и след това отново изчезва зад завоите, а над нея се издигат Maamturk Mountains и Mweelrea.
Самият Leenane е малко и спокойно място, но има доста по-интересна история, отколкото предполага размерът му. Именно тук се намира Gaynor’s – The Field Bar, който става известен като едно от местата за снимките на филма The Field от 1990 г. с Richard Harris и John Hurt. Снимките на селото и пъбът са част от филмовата история на Конемара и днес това все още се усеща по улиците.
От Leenane пътят продължи през планините и долините на Майо. Времето отново беше типично за западна Ирландия – ниски облаци, дъжд, слънце, а на няколко места дори дъга над зелените склонове. Точно такива моменти правят пътуването през Конемара толкова приятно, защото пейзажът постоянно се променя и понякога е достатъчно просто да гледаш през прозореца.
След това стигнахме до Newport, малко градче на брега на Clew Bay. Тук вече пейзажът е различен – планините остават назад, а около нас се появяват по-широки зелени долини и водите на Black Oak River, който преминава направо през центъра на града.
Newport има интересна връзка с железопътната история на западна Ирландия. Над реката се издига Seven Arches Bridge, построен в началото на 1890-те години от местен пясъчник като част от железопътната линия към Achill Island. Последният влак преминава по моста през 1937 г., но самият виадукт е запазен и днес е част от Great Western Greenway.
Хареса ми точно това усещане за малък ирландски град, в който реката, старият каменен мост и къщите около нея са част от ежедневието, а не декор, създаден специално за туристите. След дивите планини на Конемара Newport беше кратка, но много естествена пауза по пътя ни на север.
Оттук продължихме към Ballycastle, вече съвсем близо до северното крайбрежие на графство Майо. Районът около селото е известен като Céide Coast и има история, която започва много преди съвременната Ирландия – тук се намират Céide Fields, останки от земеделска система и селища отпреди повече от 5000 години. Самото крайбрежие съчетава зелени поля, каменни огради, ниски хълмове и открития Атлантик.
Но нашата цел беше малко по-нататък – Downpatrick Head.
До него се стига по малък път от Ballycastle и след като оставиш колата, остава кратка разходка през открития тревист пейзаж. Постепенно пред теб се появява Атлантикът, а след още няколко крачки се открива Dún Briste – огромна отвесна скала, отделена от сушата и останала сама в морето.
Dún Briste е висок около 45 метра, дълъг приблизително 63 метра и се намира на около 228 метра от брега. Според местната история морето го отделя от континента през 1393 г., когато хората, живеещи или намиращи се върху скалата, са били свалени с помощта на корабни въжета.
Има и много по-интересна легенда. Според преданието на скалата живеел езическият вожд Crom Dubh, който отказал да приеме християнството. Свети Патрик ударил земята с жезъла си и скалата се отделила от сушата. Оттам идва и името Dún Briste – „Разрушената крепост“. Разбира се, това е легенда, но е точно от онези истории, които допълват мястото, без да се налагат върху него.
Самият Downpatrick Head има и много по-стара християнска история. Тук според традицията Свети Патрик основава църква, а днес са останали руините на църковната сграда, каменен кръст и свещен кладенец. На мястото има и малка каменна постройка, използвана като наблюдателен пункт по време на Втората световна война.
Една от най-интересните особености на мястото е Poll na Seantainne – естествен отвор в скалите, свързан с морето чрез подземен канал. Отгоре изглежда като огромна цепнатина в земята, а когато морето е неспокойно, водата се усеща много по-дълбоко под краката. С това място е свързана и трагична история от 1798 г., когато хора, търсещи убежище по време на въстанието, загиват, след като приливът ги заварва на скалния ръб.
Но най-силното впечатление от Downpatrick Head не идва от историята, а от самия пейзаж. Скалите са ниски спрямо Мохер, но тук всичко е много по-открито и сурово. Няма голям посетителски комплекс, няма усещане за организирана туристическа атракция – само тревата, каменните пластове, вятърът и океанът, а малко по-навътре в морето Dún Briste стои като огромна естествена кула.
След няколко дни по западното крайбрежие вече бяхме видели различни лица на Атлантика – от Kerry Cliffs и Мохер до планините на Конемара. Но Downpatrick Head беше някак различен. Може би защото до него стигнахме именно по този дълъг път през планините и малките градчета на западна Ирландия, когато самото пътуване вече беше станало част от преживяването.
И точно затова този ден остана в спомените ни не просто като посещение на още една забележителност, а като пътуване през Конемара и Майо до едно от най-дивите места по ирландското северно крайбрежие.
