Хага – с младежите в Нидерландия

📷  Всички снимки

Този път бяхме в Хага заедно с младежите и именно това промени малко начина, по който разглеждахме града. Не сме се опитвали да направим някаква строга туристическа програма, а по-скоро се разхождахме, влизахме там, където ни беше интересно, хапвахме, гледахме какво се случва около нас и постепенно събрахме доста различни лица на Хага.

Първите впечатления – Binnenhof и Hofvijver

Едно от първите места, към които естествено се насочихме, беше Binnenhof – историческият комплекс в сърцето на Хага, който в продължение на векове е център на политическия живот на Нидерландия. Именно тук се намира и известната Ridderzaal – Рицарската зала, а пред комплекса е Hofvijver, езерото, което се е превърнало в един от символите на града.

Днес Binnenhof е в мащабен процес на реставрация и на места това се усеща доста отчетливо, но дори така мястото е впечатляващо, защото на едно сравнително компактно пространство са събрани толкова много исторически пластове. От едната страна човек гледа старите сгради и кулите на комплекса, а от другата, през Hofvijver, се открива гледка към историческия център, над който вече се издигат и модерните високи сгради на Хага.

Това е и едно от местата, които най-добре обясняват какъв град е Хага – едновременно стар и съвременен, кралски и административен, исторически и доста модерен.

Нашият апартамент беше точно срещу Международния съд на ООН (International Court of Justice), чиято централа се намира в Двореца на мира (Peace Palace) в Хага. Съдът е главният съдебен орган на ООН и разглежда правни спорове между държави, както и дава консултативни становища по правни въпроси, поставени от упълномощени органи на ООН. Разбира се, не пропуснахме възможността да се снимаме пред него – все пак не всеки ден човек попада пред едно от местата, които толкова често сме виждали по новините.

Схевенинген – Хага край морето

След историческия център се отправихме към Scheveningen, морския квартал на Хага, където градът изведнъж придобива съвсем различен вид.

През януари Северно море не изглежда точно като място за лятна почивка, но именно зимният плаж има свое очарование. Огромното пространство на пясъка, морето, ниското зимно небе и сравнително пустият плаж създават съвсем различно усещане от оживения център на Хага.

Разходихме се по крайбрежието и стигнахме до Pier Scheveningen, който навлиза навътре в морето и е една от най-разпознаваемите забележителности на квартала. От него се виждат плажът, крайбрежният булевард и огромното колело SkyView de Pier, а когато човек се обърне към сушата, мащабът на курортната зона се усеща още по-добре.

През лятото вероятно е съвсем различно, но през януари мястото беше почти сюрреалистично – широкият плаж, морето и огромните пространства наоколо, без обичайния летен поток от хора.

Обратно в центъра

След Схевенинген отново се върнахме в центъра на Хага и започнахме да обикаляме без особена цел, което всъщност се оказа един от най-приятните начини да видим града.

Хага има много красиви улици с исторически сгради, но интересното е, че архитектурата се променя постоянно. На едно място има типични тесни нидерландски фасади, след няколко минути се оказваме пред по-монументална сграда, а малко по-нататък вече има модерни офисни сгради и широки търговски улици.

Минахме през Grote Marktstraat, една от основните търговски улици на града, където се намират големи магазини и универсални магазини, а оттам продължихме към по-старите части на центъра. Улицата е своеобразната търговска ос на съвременна Хага и съвсем естествено се оказа част от нашата разходка.

Едно от най-интересните места в тази част на града е De Passage – покрита търговска галерия от XIX век, която е най-старата запазена покрита търговска улица в Нидерландия. Архитектурата ѝ е доста различна от тази на останалите улици и човек има усещането, че за няколко минути е попаднал в друг град.

Chinatown

Нямаше как да пропуснем и Chinatown на Хага.

Това е една от онези части на града, в които атмосферата се променя почти веднага, след като минеш през традиционната китайска порта. По улиците има китайски и азиатски ресторанти, магазини, супермаркети и най-различни малки заведения, като районът всъщност не е само китайски, а събира влияния от китайската, японската, индонезийската и други азиатски култури.

Тук вече снимките ни станаха доста по-шарени – табели, витрини, ресторанти, храна и хора, а и самата архитектура на улиците се промени.

И разбира се, когато си с деца, почитатели на азиатската култура като нашите, няма как да минеш през подобно място, без да се стигне до храна.

Mauritshuis – среща с Вермеер и Рембранд

Една от най-смислените спирки в Хага беше Mauritshuis, особено ако човек има интерес към живописта.

Музеят се намира точно до Binnenhof и Hofvijver и е сравнително малък като размер, но вътре е събрана изключително силна колекция от нидерландска и фламандска живопис от XVII век. В музея са произведения на Вермеер, Рембранд, Ян Стен, Франс Халс, Паулус Потър и много други художници, като именно компактният размер на Mauritshuis прави посещението доста приятно – няма усещането, че трябва да изминеш километри между отделните зали.

Разбира се, най-голямата звезда е „Момичето с перлената обица“ на Йоханес Вермеер.

Картината е сравнително малка – само 44,5 × 39 сантиметра – и може би точно това е едно от първите неща, които човек осъзнава, когато я види на живо. След цялата популярност на картината, репродукциите, книгата и филма човек очаква нещо огромно, а всъщност пред него стои сравнително малко платно, което обаче моментално привлича погледа.

Интересното е, че картината всъщност не е портрет на конкретна известна личност, а tronie – изображение на въображаем персонаж или типаж, в случая млада жена с ориенталски тюрбан и голяма перлена обица. Днес тя е най-известната картина на Вермеер, но самата ѝ история също е доста любопитна – картината става известна на широката публика едва през XIX век, когато е продадена на търг в Хага през 1881 г.

В Mauritshuis има и много произведения на Рембранд, включително прочутата „Анатомия на доктор Тулп“, както и други негови картини, а в колекцията са представени и редица други големи имена от Златния век на нидерландската живопис.

Тук вече темпото на разходката се промени – от улиците и магазините влязохме в тихите музейни зали, където вместо фасади и витрини започнахме да гледаме лица, пейзажи, натюрморти и картини, които сме виждали десетки пъти в книги и интернет.

Има нещо особено в това да видиш на живо картина, която познаваш от години, защото чак тогава разбираш истински нейния размер, цветовете и начина, по който е поставена в пространството.

Кралската Хага – Noordeinde

След музея продължихме към Noordeinde, една от най-известните улици в центъра на Хага, където се намира и дворецът Noordeinde – работният дворец на крал Willem-Alexander.

Дворецът не е обикновено туристическо място, в което човек просто влиза и разглежда залите, защото това е действащ кралски дворец и обикновено не е отворен за свободно посещение, но самата сграда, улицата пред нея и районът около нея са много приятни за разходка. Noordeinde е и една от по-елегантните търговски улици на Хага, с галерии, антикварни магазини, бижутерии, ресторанти и по-специални магазини.

Тук много добре се усеща другото лице на града – Хага като кралски град, а не само като административен център.

Разходката продължава

Едно от хубавите неща в Хага е, че централната част е достатъчно компактна и много от интересните места могат да бъдат достигнати пеша, така че след като човек е видял основните забележителности, остава достатъчно време просто да се разхожда из улиците и да открива малките детайли.

Ние направихме точно това – минавахме през различни квартали и улици, спирахме пред интересни сгради, разглеждахме витрините, влизахме в магазини и кафенета и постепенно градът започна да се усеща не толкова като списък от забележителности, а като място, в което хората просто живеят.

А когато си с деца, това може би е още по-важно, защото след определен брой църкви, дворци и музеи никой вече не иска да чуе за „още една забележителност“, докато една интересна витрина, необичайна сграда или нещо за ядене моментално връща вниманието.

Хага като спомен

В крайна сметка Хага ни остана като много разнообразен град – започнахме от политическото и историческото сърце около Binnenhof и Hofvijver, стигнахме до Северно море и зимния плаж на Схевенинген, върнахме се в центъра и минахме през търговските улици, Chinatown и кралския район около Noordeinde, а между всичко това отделихме време и за Mauritshuis, където най-накрая видяхме на живо едно от онези произведения, които човек отдавна познава от снимки.

И може би точно това ми хареса най-много в това пътуване – че Хага не се опита да бъде само едно нещо. За един ден можеш да минеш покрай парламент и средновековен дворец, да гледаш Вермеер и Рембранд, да се разходиш по плажа на Северно море, да влезеш в китайски ресторант, да се качиш на виенското колело и след това отново да се озовеш сред старите улици на центъра.

А когато всичко това е заедно с децата, пътуването вече не е просто посещение на поредния европейски град, а поредица от различни малки преживявания, които след време много по-лесно се връщат в спомените, когато ги видиш отново на снимките.